Изприказвах си устата, да втълпя на много хора, че проблемите са далеч от това дали нямате домати в хладилника или яйца. Достатъчно е един комат хляб докато не се унищожи тази проказа - манипулациЯ. Изхода понякога е  борба са национална и социална свобода {за тези които ме разбраха(отново без редакция :) ако има грешки кажете)}

                 
Тежка пушка нарамих,
но няма на кого да изкрещя – Напред !
В кръвта си собствена, преди да се удавя,
с горещата багра червена ще напиша
                                                   последния
                                                               този
                                                                     куплет.

Да отворя душите на отрда глупци,
почитайки цветните листи – пари.

Соломоновите мини  за мен те ще бъдат,
да изцеля аз техните слепи очи.

Не искам в последния си миг проклет
 да забравя, че бях чужд в страшния
                                                 градски
                                                       балет.
Не искам в последния си стон разнесен
да помня, че остнах не чут , неразбран, един
виждащ и от любовта заслепен, завинаги сам.
Само със смъртта в сложно танго безконечно – опиянен.

Не искам награди, а само един последен мой завет,
че загинах за да продължат моето дело,
 а не да изричат  – Умря той поет !